Мислим, че щастието трябва да определя целия ни живот. Мислим, че то е нормалното състояние...
А щастието е като полъх на вятъра, като слънчев лъч през клоните на дърветата...Мимолетно, неочаквано...Един мъничък антракт. Глътка въздух. Може би ние сами си го измисляме, когато не можем повече да сме нещастни. Кой знае...
1 коментар:
Днес попаднах на следното весело определение:
Щастие - когато не трябва да лъжеш, че ти е добре.
Дали пък този, който го е измислил не е прав?
Публикуване на коментар