вторник, 23 май 2006 г.

Абитуриентки

Да ви кажа честно, понякога ме изпълва голям оптимизъм за бъдещето. Ето и днес, тези хубави деца, дето ги правих, ме карат да си мисля че не са свършили готините хора по земята. Е, поне половина са супер, ако ми е представителна извадката. Не знам дали съм старомодна, или не съм достатъчно професионалистка, но за мен общуването между фризьора и клиента е много важно. Не ми харесва, когато някоя клиентка седи на стола ми и прелиства маниерно някое от модните списания. Аз постоянно трябва да и повдигам лицето, че да го видя с прическата. Не мога да я усетя така. Не знам какво правя. Прическата, особено официалната, е нещо живо, изменчиво. Моделира се в момента. Нали ви се е случвало както сте в банята да си повдигнете небрежно косата и да изглеждате страхотно, а при фризьора уж пак така повдигната коса да изглежда тромава, грозна и изкуствена. Заради лака е, обикновено. То без фиксиране не може, Но е важно да уловиш полета на косата и тогава да я фиксираш. А не да си намислиш от преди това какво ще бъде и да го гипсираш като чужда маска.
Та исках да кажа, че едната абитуриентка ме ядоса малко, понеже закъсня с половин час и после гледаше списания, докато се мъчех на скорост да и навия буклите. Стана добре, но не перфектно. А другата, о другата...Освен че дойде с 5 мин по-рано, както се прави, по дяволите, тя беше невероятна компания и съучастник в цялата работа. В крайна сметка направихме различна от пробната и прическа. Пофантазирахме заедно, тя ми се довери. Аз и се доверих. Побъбрихме си, посмяхме се заедно, и в крайна сметка, най-важното, усещането за това каква трябва да е косата и беше постигнато. Не беше много лесно, поенже косата и е тънка и освен това модерно филирана, а трябваше да изглежда като ренесансова прическа. Но мисля че се получи по-добре от всички очаквания. И си мисля, че това дете ще стигне далеч, понеже въпреки баща и е човек с много пари, тя не е малка фръцла, а сериозна, уравновесена и мила малка жена.
В крайна сметка, обичам ги всички и им пожелавам успех, защото животът им предстои.
А аз отивам да си купя сладолед и да се поразходя, че после пак имам работа.
Поздрави!

Няма коментари: