четвъртък, 18 май 2006 г.
40,3
Това е температурата на сина ми. Не постоянно, де, сваляме я . Един лекар казваше едно време, че парацетамолът не е за децата, а за майките, за да могат да спят сокойно. Казваше, че истинската майка ще остане цяла нощ да слага оцетени кърпички на челото на детето си, а няма да разбива механизмите на борба на организма му, като го тъпче с химия. Аз също мисля така. А не издържах. Иска ми се да се оправдавам. Не бах спала предната вечер, бах работила 11 часа, бях уморена...толкова ми се спеше, че виждах двойно. И счупих кокетната малка ампулка с течен аналгин и му я дадох. Преди това му давах малките бели хапченца антибиотик, опаковани изящно в лъскаво фолио. Лъжички, кутийки... Те ще поемат моята отговорност, ще облекчат бремето на тревогите ми. Предадох се. Опитвам се да мисля, че бях разумна. Знам си, че можеше иначе. Ставало е иначе. Силата в нас може всичко. Но изгубих сили. Може би и вяра. Поисках някой друг да реши вместо мен. Не си прибрах рецептат с антибиотика, както правя друг път и не поех отговорността да го оставя да се бори сам докрай. Купих хубавите скъпи хапченца. Така правят добрите майки. Не гледате ли реклами?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Това е висока температура, стават опасни неща. Малко по-нагоре и би могъл да колабира. Майка казва, че се е случило с мен като малък, преминал съм границата. Организмът не е вездесъщ, особено детският. Част от това да си добра майка е да прецениш кога е наистина нужно да се намесиш. Повечето не биха се замислили даже. И дори това не ги прави непременно лоши.
Организмите са различни. И е трудно да се каже, кое може да навреди повече - антибиотикът, или много тежко изкарана бактериална инфекция, с всички токсини, които се отделят при нея. И изтощението на организма.
Едно време не е имало парацетамол и антибиотици. И много деца са умирали, от неща, които се лекуват днес. За това и са раждали по много - все някое да оцелее.
Когато дъщеря ми беше на 4 години, една лекарка не й изписа антибиотик с най-добри намерения. После един лекар не чул нещо, което го имало в гърдите й, друг и той каза, че кашля, защото се отделя секрет от носа...
В крайна сметка се стигна до "Пирогов", пункции на гръдния кош...
Само аз и майка й знаем, какво ни беше.
И ние правим разтривки с оцет. Но както skoklyo каза - трябва да може да се прецени кога да не се разчита само на тях. Защото и не си струва даже все пак да се победи болестта, но с цената на крайно изтощение на детския организъм.
Благодаря много на всички
ti si sladka
Публикуване на коментар